Може би се прибирам и крача без да виждам стъпките,

за дa забравя раните, коитo не сa зараснали добре …

Може би от импулсивност оставих толкова много неща, които са част от пътя...  част от израстването...

Вероятно защото съм такава  една, която се влюбва в луната…

Единствено това ми е грях ...да следвам сърцето си….

Навсякъде следвам лудото си сърце... навсякъде …

И обичам, както една жена обича, когато вижда в любимия си рая…

Ако се отдавам , правя го изцяло и ако несполучвам, започвам отначало…